РОДЕН ЗА НЕБЕТО. ПОСВЕТЕН НА СКОКОВЕТЕ.

Историята на Драгомир Недков-Драго: човекът зад бранда Skydive Bulgaria и летище Ихтиман

Има моменти, в които не ти избираш пътя – той те намира.
И тогава всичко започва да се подрежда – не защото е лесно, а защото е неизбежно за онзи, който не спира да върви по него.

Смелите мечти на младостта

На 16 години той е убеден, че бъдещето му е свързано с Военното училище и пилотирането на изтребители. Стъпките изглеждат ясни – първо предказармена подготовка в аероклуба в родния град Стара Загора, после крачка към военната авиация. Но всяка мечта има свой собствен начин да пренапише сценария.

Преди да стигне до пилотирането обаче, той трябва да покрие едно задължително изискване – серия от 12 скока с парашут от малка височина с автоматично разтваряне на купола. Това, което е просто условие по пътя, бързо се превръща в завладяващо преживяване и променя всичко. Скоковете не просто му допадат – те за първи път му показват какво означава свободното падане.

Нов маршрут в същото небе

По същото време пътят му към пилотската кабина приключва по административен начин, още преди да е започнал. Формалната причина звучи почти абсурдно днес – оценка, свързана с гласа му, който е определен като недостатъчно звучен и неподходящ за летателна годност. Детайлна формалност, която затваря една врата и отваря друга – без да пита дали е по план.

Така започва историята на Драгомир Недков – Драго. Човекът зад Skydive Bulgaria и летище Ихтиман, за когото небето се оказва не отказана мечта, а ново начало. Просто посоката се ражда в свободата на небето, не в контрола на пилотирането.

Входът в голямата игра

В Аероклуба в Стара Загора, в момент на смяна на поколенията, той получава шанс да остане именно в този свят – там, където се отварят възможности за следващата вълна от парашутисти.

Следват 3 години с ударните 430 скока. Натоварване, което за онова време е на ръба на изключителното, а и днес остава маркер за сериозен състезателен клас. Това не е натрупване на опит в комфортен ритъм – това е влизане в спорт с пълна скорост, скок след скок, докато контролът във въздуха става инстинкт.

В трети курс на Републиканското първенство по парашутизъм идва пробивът – той е забелязан от треньора на отбора на ЦСКА. Това е моментът, в който индивидуалното развитие се превръща в билет за елитното ниво.

Големият залог: Небето или Дипломата?

Успоредно с всичко това той завършва Техникум по електротехника и поема към следващата логична стъпка – кандидатстване в Технически университет. Отново изглежда, че планът е ясен, а пътят подреден.
До момента, в който календарът решава друго. Датата на ключов кандидатстудентски изпит съвпада с поредното Републиканско първенство по парашутизъм. Един ден. Две посоки.

Няма колебание. Избира небето.
Пътят не просто продължава – той сменя мащаба си.

Режим: елит

Казармената подготовка го отвежда в ЦСКА. И то пак в точния момент – смяна на поколенията. Част от състезателите слизат от активната сцена и застават от другата страна – като треньори. Пространство, което до вчера е било запълнено, изведнъж се отваря. И той влиза в него – от състезател към професионален парашутист.

На 21 години влиза в Националния отбор по парашутизъм на България – и това бързо се превръща в точката, от която нещата вече не просто се случват, а започват да се ускоряват.
Още с първите силни участия идват и резултатите: второ място в дисциплината „Акробатичен скок“ и трето в генералното индивидуално класиране.
2 години по-късно вече има 1100 скока зад гърба си – натрупване, което вече не оставя място за случайност.

Като сержант и спортен парашутист в ЦСКА, и като военен парашутист в парашутната служба на транспортен полк на армията, той влиза в състезателния ритъм на най-високо ниво – в дисциплините „доцелен скок“ и „акробатика“. Там резултатите не са единични пробиви, а серия от доминации:

• 7 Републикански титли
• Златен медал на Балканиада
• Златен медал в отборното класиране на Световното военно състезание по парашутизъм през 1992г. в Гранада, Испания
• Сребърен медал на Световно състезание по парашутизъм през 1992г. в Трибен, Австрия

През 1988 г. към опита му в небето се добавя и дипломата от ВИФ (днес НСА „Васил Левски“) – фундаментът, който дава сериозна основа за бъдещото му развитие. С това следващата голяма крачка е напълно логична – преминаването от другата страна на спорта.

От 1993 до 2000 година той е треньор в ЦСКА. Там започва да изгражда новото поколение парашутисти, които печелят републикански титли. Паралелно поема и ръководна роля като началник на АПК – позиция, в която скоростта на вземане на решения и точността вече са също толкова важни, колкото и самият скок.

Когато небето започва да се споделя

В началото на новия век парашутизмът в България започва да излиза извън затворения военен кръг. В Националния център по парашутизъм в Казанлък започва процес на отваряне към цивилни участници – първи опити да се превърне в достъпен спорт, а не само в специализирана система.

В този момент Драго поема ролята на председател на Българска парашутна асоциация. Заедно с екипа си започват да организират лагери, насочени към млади хора, с ясна цел – да се създаде нова вълна парашутисти и да се запази традицията и приемствеността в спорта.
Появяват се и първите международни контакти – парашутисти от Гърция идват за обмен, а инструктори от Франция въвеждат по-модерен поглед към парашутизма като спорт: височинни скокове, релативна работа във въздуха, видеозаснемане и анализ на скока. За първи път се говори не само за дисциплина, а за преживяване и система на обучение.Започват и първите опити за комерсиален парашутизъм – тандемни скокове и курсове за цивилни участници. Но преходът се оказва сложен: липсват ясни стандарти, сертификация и регулация, които да направят този модел устойчив.

И точно в този период, вместо да се надгради, центърът в Казанлък е закрит. Прекъсва се опит, който тепърва започва да се оформя като нова посока за спорта в страната. 

Първите стъпки извън системата

В този преходен период се появява първият парашутен клуб край Монтана – малка, но важна стъпка към това парашутизмът да започне да живее извън системата, в по-свободна и цивилна форма.Драго започва да помага там през уикендите. Постепенно влиза в ролята на тандемен инструктор – не като титла, а като естествено продължение на опита, който вече носи със себе си.

А през седмицата животът му се движи в съвсем друга посока.
Паралелно с парашутизма се появяват различни малки бизнеси – разнородни начинания, които говорят по-скоро за търсене на стабилност в хаотичен период, отколкото за една ясна бизнес посока.
През 2010 г. се пенсионира и слага край на военната си кариера.
В този контраст се оформя следващият етап – между небето и земята, между страстта и практиката.

От идея към бизнес

Ключова се оказва 2011 г., когато заедно със съдружник основава фирма Skydive Sofia – първата по-сериозна стъпка към изграждането на устойчив комерсиален парашутизъм у нас. Започват и първите реални действия в тази посока: планове за закупуване на самолет, организиране на базова инфраструктура и развитие на тандемните скокове като услуга, а не просто като идея.
Това вече не е спортна фаза, а бизнес, който трябва да бъде изграден от нулата – със системи, инвестиции и постоянство.

Със Skydive Sofia започва нов етап – превръщането на опита в системен комерсиален парашутизъм и изграждането на структуриран център за тандемни скокове в България. Това е мястото, където десетки хиляди хора за първи път се срещат със свободното падане – по стандарти, създадени от години реален опит във въздуха.
През 2012 г. започват скоковете с парашут на Ихтиман, където са наети помещения и хангар за развитието на бизнеса. С нарастването на активността – както при тандемните пасажери, така и при парашутистите – в края на 2017 г. дейността се премества на по-голяма база близо до Радомир / Sofia West Airport.

През 2017 г. идва още една важна лична крачка – Драго става пилот.
43 години след първия му опит с авиацията, кръгът по един особен начин се затваря.

Днес той уверено пилотира самолет за скокове с парашут, жирокоптер за панорамни полети и самолет за мотивационни полети – там, където опитът, контролът и усещането за въздуха се срещат в една и съща точка.

От скокове към място за скокове

През октомври 2022 г., след поредна ключова промяна – продажбата на летище Радомир – кръгът се затваря естествено и дейността се връща там, откъдето всичко е започнало: летище Ихтиман.
Но този път завръщането идва с фундаментална промяна – летището вече не е просто поредната наемна база, а е придобита собственост, което дава пълна свобода за бъдещето. Постепенно Драго не просто участва – той започва да изгражда, като собственик и управител.

От състезател, инструктор и част от система се превръща в човек, който създава среда за други. Това е преход, който не става за един ден. Изисква опит, доверие и най-вече – способност да носиш отговорност за хора, които правят първата си крачка в небето.
Защото да скачаш е едно. Да създадеш място, където другите да го правят – е съвсем друго.

Летище Ихтиман не се появява като завършен проект. То се изгражда – буквално и метафорично. С години работа, с постоянство и с ясната идея, че това няма да бъде просто място за скокове, а основна притегателна точка за модерен парашутен спорт и лайфстайл в България.

През 2024 г. Skydive Sofia затваря своята страница и престава да съществува като фирма. Но това не е край, а естествен преход. На нейно място се ражда новата посока: Skydive Bulgaria – с по-ясна визия, по-широк мащаб и амбиция, която надхвърля рамките на досегашното.
Зад името Skydive Bulgaria стои точно това – не просто бранд, а визия за развитието на парашутизма. Визия за стандарти. За безопасност. За преживяване, което започва още на земята и остава дълго след приземяването.

В резултат на тази мащабна стратегия летище Ихтиман вече е инфраструктурен проект без аналог в страната – с нова 585-метрова писта, две рульожки, хангар, база за техническа поддръжка (мейтенанс), собствена бензиностанция, трафопост, зарядна станция за електромобили, хотелска част и ресторант. Едно мащабно пространство, изградено около сърцето на проекта: най-голямата дропзона в България – Skydive Bulgaria.

И днес, когато някой направи първия си тандемен скок над Ихтиман, той вижда само върха на айсберга – адреналина, гледката, емоцията. Но зад тези няколко минути стоят години работа, стотици решения и един човек, който някога е трябвало да избере между изпит и състезание – и е избрал небето.

И вероятно точно затова всичко останало е последвало.